
Наименование: Бяла мряна
Други названия: бяла мряна, дунавска мряна
Латинско наименование: Barbus barbus
Актуална информация за риболов на Бяла мряна
Описание
Бялата мряна е силна и много едра риба, която обитава дънните води и е и отлично приспособена да оцелява в течащи води. Има цилиндрична форма на тялото и стесняване в предната част. Люспите са дребни и здраво захванати за останалата част. Като цяло конструкцията й е много мощна, както при всички шаранови риби. Смело може да се каже, че спада към най-добрите плувци на бързите води.
В България тази дънна риба обитава предимно река Дунав, но се среща и по притоците. Преди години нейната популация е започвала от река Искър, но с времето нещата са се видоизменили.
Размерите на бялата мряна достигат 80–100 сантиметра, а килограмите й варират между 6–8. Главата й има конусовидна форма с уста, отваряща се надолу, по ъглите на крайчетата е с по едно мустаче. На предните части от муцуната има чифт по-къси мустачета. Очите и са характерно малки, а за гръбната перка е типично извисената форма и големия размер. Има назъбен лъч, в началото на тялото, които е подобен на този при шарана. Аналната перка е прибрана към тялото и къса. Опашният плавник е силен и прави изящен силуета й. Коремните плавници и аналната перка са в оранжево и жълто, а опашният плавник и гърбния са сивкаво-кафяви.
По гърба мряната е кафява, понякога и доста тъмна, от към страни е в златно-зелен тон, коремът й е светлобежов, понякога до мръсно бял.
Бялата мряна се храни от чакълесто, каменисто или глинесто дъно. Яде всичко и предимно храна от животни. Благодарение на мустачките си има изострено обоняние, което я улеснява в търсенето на храната. Мекотелите и насекомите са на първо място сред храните й.
По нашите води, освен бяла и черна мряна, се среща маришката мряна, позната научно като Barbus cyclolepis. Тя наподобява черната балканска и се отличава от нея по украсата си, в която липсват черни нотки. Обитава притоците и самите реки Марица, Струма и Места.
Бялата мряна е силна и много едра риба, която обитава дънните води и е и отлично приспособена да оцелява в течащи води. Има цилиндрична форма на тялото и стесняване в предната част. Люспите са дребни и здраво захванати за останалата част. Като цяло конструкцията й е много мощна, както при всички шаранови риби. Смело може да се каже, че спада към най-добрите плувци на бързите води.
В България тази дънна риба обитава предимно река Дунав, но се среща и по притоците. Преди години нейната популация е започвала от река Искър, но с времето нещата са се видоизменили.
Размерите на бялата мряна достигат 80–100 сантиметра, а килограмите й варират между 6–8. Главата й има конусовидна форма с уста, отваряща се надолу, по ъглите на крайчетата е с по едно мустаче. На предните части от муцуната има чифт по-къси мустачета. Очите и са характерно малки, а за гръбната перка е типично извисената форма и големия размер. Има назъбен лъч, в началото на тялото, които е подобен на този при шарана. Аналната перка е прибрана към тялото и къса. Опашният плавник е силен и прави изящен силуета й. Коремните плавници и аналната перка са в оранжево и жълто, а опашният плавник и гърбния са сивкаво-кафяви.
По гърба мряната е кафява, понякога и доста тъмна, от към страни е в златно-зелен тон, коремът й е светлобежов, понякога до мръсно бял.
Бялата мряна се храни от чакълесто, каменисто или глинесто дъно. Яде всичко и предимно храна от животни. Благодарение на мустачките си има изострено обоняние, което я улеснява в търсенето на храната. Мекотелите и насекомите са на първо място сред храните й.
По нашите води, освен бяла и черна мряна, се среща маришката мряна, позната научно като Barbus cyclolepis. Тя наподобява черната балканска и се отличава от нея по украсата си, в която липсват черни нотки. Обитава притоците и самите реки Марица, Струма и Места.
Сподели публикацията:
Коментари:
Коментари:

vells
10 Jan 2016
v momenta kalve li??
Добави коментар:


