ОСОБЕНОСТИ НА РИБОЛОВА НА СОМ

По легенди, небивалици и мистични разкази сомът държи първенството. Ловът на този хищник има редица свои с нищо несравними особености, но за начинаещия любител таи доста рискове. Риболовът на сом изисква дисциплинираност, концентрация и спазване на мерките за сигурност. Никога не ловете сом през нощта сам, при ваденето на едрия хищник не бива да бързате, трябва умело да отпускате влакното, като я запазвате опъната и в никой случай не я намотавайте на ръката.

При постоянно време сомът напомня за себе си на разсъмване. За него казват, че се къпе в зарята. Няколко пъти за 30-40 минути се издига от дълбочините, тихо и внимателно изплува на повърхността, може да се преобърне, да се покаже в цялата си красота, а понякога вдига такъв шум, че се създава впечатление, че от вертолет са пуснали греда.

След известно време се разгаря апетитът му и започва най-завладяващото зрелище: хранене на хищника в горните слоеве вода. Това не продължава дълго и сомът се връща в ямата си. Още веднъж се вдига от ямата и бавно обхожда своята територия. Понякога активността на хищника се извършва и през деня, което предупреждение за смяна на времето.

Сомът може да се лови на жерлица, спининг, дъно, отвесно блеснене и пр.

Монтирането на стационарните такъми става по следната схема. Първо се открива сомовата яма (грешка е да се смята, че това е най-дълбокото място във водоема). Такъмите се установяват на изхода от ямата в посока плиткия участък, стръмния скат и на повърхността на ямата на две или три места. Понякога плясъкът на сома подсказва конкретните места, където трябва да се лови.

Често сомът се лови само при залез слънце, но има и риболовци, които ловят на зазоряване. Най-ленивите просто дочакват връщането на сома в своето укритие в ямата и на практика го ловят с голи ръце през цялата светла част на деня.

Най-често се лови на диск (кръгче). Той се оказва много успешен особено при лов на течение. Нужното количество влакно се фиксира в страничния прорез на диска, от който то може да се освободи само по време на хватка на хищника. Размерът на диска е толкова по-голям, колкото по-силно е течението. На диска се използва влакно или капронов шнур с диаметър 1,5-2,0 милиметра, поводът е от влакно с диаметър 1,2-1,5 мм и кука за лов на едра риба.

При риболов от брега често се използват дънни такъми, но трябва да знаете, че сомът може да се намира на такова място, че с дънната няма да може да се изтегли. Затова преди това трябва да се провери дъното в мястото на предполагаемото зяматане, като се сметне, че при ваденето ще се наложи да се отпуска влакно и е възможен отход на хищника встрани минимум на 15-20 метра.

При лов на спининг неговите размери и оборудване трябва да отговарят на възможните натоварвания, а в лодката трябва да имате прибор, без който няма да можете да изтеглите едрия сом в лодката. От примамките за предпочитане са полимерно-гумените или найлоновите рибки всички видове, снабдени с тежест от 15 до 50 грама в носовата част на рибката. Принципът на водене е същият като при лов на щука или бяла риба. Единствената разлика е паузата след няколко оборота на макарата, която е не 3-5, а 5-15 секунди.

Голямо неудобство при лов на сом на дъно е неизбежната загуба на много изкуствени рибки, тъй като местата, които обитава сома, са много недостъпни. Кълването на сома почти не се отличава от мъртвото закачане, разликата е в това, че след няколко секунди закачката оживява. Затова не е ясно веднага дали кълве хищник или има закачка.

При използване на люлеещи се блесни от типа лъжица играта трябва да бъде толкова вяла, колкото позволява конструкцията на блесната. В отделни случаи е целесъобразно за няколко секунди да прекъсне воденето – хищника привлича именно свободно действащата примамка. На люлеещи се блесни реално може да се хване сом на малки реки, при това професионалистите ловят с успех там, където другите от риболовците са сигурни, че няма сом.

За лов на сом могат да се използват и воблери с различни конструкции. В повчето реки са най-уловистите воблери с дълбоко потапяне на повече от 4,5 метра. На зазоряване цветът на примамката може да бъде всякакъв, а на залез сомът предпочита светлите тонове. В крайбрежната полоса и в нешироки реки и протоци ефективни са примамки от типа мишка, на които се лови най-добре при свечеряване.

Популярни сред риболовците на сом е отвесното блеснене и ловът на мормишка. При това арсеналът от тежки блесни – до 150-200 г или мормишки е много голям.

Теглото на блесната и мормишката зависи от скоростта на течението – свободно пуснатата блесна (мормишка) трябва да стигне до дъното, без да се отклонява от действието на течението.

Отвесното блеснене на дълбочина е ефективно сутрин и през деня, а в слоя вода – в тъмната част на денонощието. Тактиката на ловенето е в следното. Здраво закответе ловката, отпуснете в влакното и местейки се по течението последователно обловете територията на сомовата яма.

Жерлица се използва успешно за лов в тъмната част на деня. Най-добрата стръв е жаба.

Ловът на кльнк е висшият пилотаж в лова на сом, най-рационалният и успешен метод. Той се основава на факта, че сомът е достатъчно шумна риба, неговото ухане добре се чуво на различни дълбочини. Квокът е основан на имитацията на звуците, издавани от сома при глъщането на храната. Влакното при лов на кльонк трябва да преминава през ръкохватката му, в резултат на което се извършва редовно подръпване на примамката, напомняща игра на мормишка, което е допълнителен дразнител за хищника.

Сомът изкарва в ямата по-голямата част от живота си и ловенето му на дъно невинаги е удобно и възможно. Затова задачата на квока е да се вдигне сомът на дълбочина, която е приемлива за риболовеца. Ударът на квока достатъчно точно имитира звука, издаван от сома при глъщане на жертвата. След като чуе този звук рибата напуска ямата и се движи по посока към него, хващайки по пътя си всяка жертва. Но ако сомът е сит, той може да изплува на повърхността или просто да се откъсне от дъното на недостатъчно за риболовеца разстояние. Затова невинаги квокът може да се използва. По-удачно е да се разположат дискове в различни места и да се примамва хищникът с квока, премествайки се по водоема. По принцип примамката на дискове сомът открива три пъти по-бързо отколкото свързана само с квока. Ако такъмите са разположени правилно и вие добре изпълнявате метода на кльонка, и няма резултат, е напълно възможно тук да няма сомове или те са престанали да реагират на източника на звука, тъй като често са ги мамили риболовците преди вас. А може и да не сте стигнали професионалното боравене с кльонка.

 

Няколко конструкции на кльонка

 

В действието на кльонка има два важни момента: влизането във водата и главното излизането от нея, при което възниква основният звуков ефект. Материалът, от който е направен кльонкът и теглото му нямат значение – нужното звучене може да се получи, ако се чука по стиснат в ръката дървен съд или с основата на супена лъжица по водата. Важното е да се получи повтарящ се приглушен звук и равномерност на движенията, от което зависи неговата тоналност.

 

 

 

 

 

Последователност на операциите при звученето на кльонка: направете три-четири удара, пауза, след това повторете отново.

Кльонковете се отличата и по сила на звученето. Качеството на изделието определя само сомът. Във всеки случай процесът на кльонченето по принцип не оставя сома равнодушен.